Може би не всички знаят, че заслугата днес да ползваме и да се радваме на Интернет е на военното ведомство на САЩ, които в опит да създадат компютърна мрежа свързваща компютърните мрежи на военните бази с други радио или сателитни комуникационни средства, създават все още експиременталната мрежа тогава ARPAnet. Възниква един проблем обаче. За да могат компютрите да комуникират в мрежа както и да се осъществи пренос на данни се появява необходимоста от определени правила и стандарти за комуникация или т.н. протоколи. За да изпратим електронно съобщение се нуждаем от протокол. За да отворим дадена уеб страница също се нуждаем от протокол. Т.е. това е езика на който си говорят компютрите и за да се разберат те трябва да говорят на един и същ език т.е. да използват един и същ протокол. И понеже в началото е са се появявали доста от този тип езици се е наложило да се стандартизира или да се приеме един, основен, който фактически да може осъществи целта. Така се е появил OSI модела, който дава отговор на много задачи извършвани при преноса на данни от компютър до компютър. С няколко думи:
По същността си Интернет представлява мрежа от компютърни мрежи. Всяка мрежа, която ще бъде включена в Интернет трябва да работи с набор от протоколи за комуникация, известни като Интернет протоколи.
Всеки протокол работи в различен слой на OSI модела. Терминът „протокол" често се използва за означаване на мрежовите/транспортните протоколи — тези, които работят в слоевете 3 и 4 на OSI модела.
Кои са основните видове протоколи, които се използват в Интернет?
TCP/IP е моделът за комуникация между компютрите, който се използва в Internet и в почти всички други съвременни компютърни мрежи. Този модел се състои от много протоколи, като ключова роля имат протоколите TCP (Transmission Control Protocol) и IP (Internet Protocol). Този модел е създаден 1980г. именно защото дават възможност, за единен начин на комуникация между компютрите и пренос на данни. Като информацията се транспортира на пакети, за които вече споменах тук, които пакети могат да бъдат модифицирани или манупилирани , за да се направие опит за проникване в чужд компютър.
Протоколите са тези, които движат пакетите от данни.
Всеки пакет има комплект хедъри прикрепени към него. Хедъра представлява няколко бита информация прикрепена към всяка порция данни и най-често съдържа детайли за маршрута и адреса. Всеки протокол прикрепя свой хедър към пакета, всеки пакет може да има няколко хедъра прикрепени към него. Хедърите позволяват данните да бъдат възстановени в оригиналния им вид при получателя.
Задачата на TCP е да организира и поддържа информацията, която се предава между точка Х и точка Y.Грижи се, за пакетите, които пътуват, тяхното транспортиране и тяхното правилно сглобяване, докато протоколът IP задава правилата за адресиране на компютрите и правилата за отдалечен обмен на пакети между тях. Повечето от нас знаем, че всяка машина има собствен IP-адрес. IP е протокол за комуникация. Данните, която трябва да се предаде, съдържат адреса на подателя, адрес на получателя и други данни.Накратко казано, мрежовите протоколи представляват система от правила за обмяната на информация между процеси или компютри, които са свързани в една компютърна мрежа. Комуникацията в тази мрежа се базира на множество протоколи с различни функции и се осъществява посредством обмяната на съобщения (пакети).
Други протоколи:
UDP,PPP,FTP,HTTP,SMTP,POP3- на които нямам да се спирам. Целта на статията е да придобием обща представа и запознаване с някои основни термини, които ще ни са необходими при защитата и поддръжката на компютъра. Ако не ги знаем ще ни бъда доста трудно примерно да настроим една защитна стена,а дори и антивирусната си програма.